Разпердушиниха проектите за площада пред Дома на културата

Няма оригинални, модерни или уникални решения, атакуваха фаворитите на журито архитекти

Отново лъсна проблема с липсата на диалог между браншовите организации и администрацията по важни за града казуси

Искат премахване на улицата и повече високи дървета пред Борис Христов

Топката е в експертния съвет, който може да прецени, че конкурсът не е дал очаквания резултат. Темата остава отворена

Трябва да се води концептуален дебат за естетиката в градска среда, категорични са проектанти

Финалистите в архитектурния конкурс за реконструкция на площада пред Дома на културата бяха насметени вчера на обществено обсъждане във фоайето на Борис Христов. По-скоро бяха разпердушинени. На публичния дебат се събраха предимно архитекти и урбанисти, които заявиха позиция по повод съдържанието на трите проекта избрани от журито в надпреварата. А именно- те не стават. Специалистите определиха, че на така предложените идеи за нова визия на пространството им липсва оригиналност. Няма концепция, няма уникални решения. Теренът е очертан с растер, сложени са няколко ниски дръвчета и лампи, и това е. Това не е архитектура. Къде е съвременният дизайн и подход, попитаха архитекти на дебата.

Представителите на КАБ и САБ бяха изненадани от конкурсните изисквания, по които трябваше да се придържат проектите. А именно- че в тях не са включени затваряне на улицата, както и задължителното предвиждане на високи дървета, които да осигурят сянка през лятото, но и да отнемат малко от неприемливата импозантност на самата сграда. Архитектите обаче не присъстваха в нито едно от обществените обсъждания, в които се събираха идеите за това на какви критерии трябва да отговарят проектантските решения. Оказа се, че и КАБ и САБ са информирани и дори помолени за участие в дискусиите за заданието за конкурса, но не са откликнали. Което отново напомни за тоталната липса на диалог между самите браншови организации, както и между тях и администрацията. А това много, много често лишава Пловдив от качествено решение на градски архитектурни и урбанистични проблеми. Непроведената и този път комуникация остави хората с отношение и идеи за бъдещето на площада пред Дома на културата пред свършен факт- завършен конкурс и избор на жури.

Тук сме, защото можем да променим нещо, нали, попитаха архитектите. Според тях на площада и сградата трябва да се гледа като на едно цяло, а не да се разкъсват на отделни парчета. Оказа се, че въпросът с улицата и превръщането й в част от пешеходната зона пред Борис Христов може да бъде решен съвсем скоро с приемането на Подробния устройствен план. Според повечето специалисти и без това малката отсечка за автомобили трябва да бъде затворена и да стане част от площада, а не да го разкъсва на две. Урбанист спомена, че това ще е и най-вероятното решение на ПУП-а. Какво правим обаче от тук насетне, ако трябва да бъде реализиран един от тези проекти, попитаха участниците на събитието. Процедурата е следната- победителят в конкурса трябва да бъде избран от експертен съвет, а после да бъде гласуван в общинския съвет, след което със 100 хиляди лева идеята да бъде изпълнена до края на годината.  Ако експертният съвет реши, че нито един от проектите не отговаря на условията в конкурса може да не посочи победител. Експертният съвет е органът, който може да каже дали конкурсът е дал точно решение, отвори вратичка в ситуацията арх. Илко Николов, който е и председател на общинския съвет. Той също е за затварянето на улицата пред дома. Появиха се въпроси и за непредвидените в трите проекта места за паркиране за посетители на Дома на културата. Тук като гледам не се решават проблемите на зоната, проектите са само за нейната декорация, подчертаха специалисти.   

По традиция архитектите атакуваха и самата сграда, която им вади очите от самия ремонт. Тази огромна постройка е една жаба, разпльокана в сърцето на града, каза един от възрастните архитекти. Не само, ами и корона й сложиха, допълни го млада негова колежка. Арх. Величко Куртев определи Дома като смразяващ мавзолей и предложи той да бъде опакован в растителност, за да не се вижда. Пред този мавзолей трябва да има високи дървета- това е решението. За жалост те бяха отрязани, но в този проект те трябва да присъстват. Въпросът е как това не е вкарано като задължителен елемент в заданието, попитаха архитектите. Оказа се, че поръчителят на конкурса- община Пловдив няма намерения за високо озеленяване.  

Важно е, че това събитие като днешното се случва, че го има този конкурс. Важното е, че се търси мнението ни и че участваме в процеса, коментира арх. Илко Николов. И припомни, че при ремонта на самата сграда никой не е поискал мнението на бранша. Самият той бе извършен само по идеен проект, затова глътна над 20 милиона. Нямаше даже инженерен проект, припомни гилдията.

Най-важната част от дискусията бе начертана в самия й край. Когато думата взе млад архитект. Той определи посочения от журито за най-добър проект като опит за  постмодернизъм с откровена попфолк стилистика. Трябва да приемем, че архитектурата е политика, не просто правене на нещо. Трябва да се води концептуален дебат за естетиката в градска среда, за културата като цяло, категорични са проектантите.  

Така тежката дума явно ще има експертният съвет. Дотогава гражданите гласуват онлайн за един от трите финалиста в конкурса, направени на пух и прах от бранша. Темата остана с отворен край.